Към съдържанието


Снимка

Франко Барези: Станах голям, защото бях бърз в главата

футбол

  • Моля, влезте в системата, за да отговорите
Няма отговори в тази тема

#1 toniko

toniko

    Administrator

  • Administrators
  • 18 Мнения:

Публикувано 28 октомври 2013 - 11:01

И най-великите защитници на Милан са като първолаци пред титаните от Арсенал през 90-те, признава легендата

Ако търсите началник за училището по защита, Франко Барези е вашият човек. Издръжлив, твърд като скала и последен стълб в защитата, като китариста на "Дайър Стрейтс" Марк Кнопфлър със своя Фендер, Барези не беше брутален като Джентиле, нито елегантен като Ширеа или Малдини, но той беше най-голямата пречка пред гола, която италианският футбол е произвеждал някога. Поне докато не се появи Лука Тони.
Както всеки, който е гледал футбол през 80-те и 90-те, може да каже, Барези беше непреклонен. Ръката винаги високо горе като Ник Грифин във футбола, той прероди Милан и италианската защита, появявайки се навреме, за да спре всяка опасност. Както той се определя, "бях бърз в главата". Никой не четеше играта като Франко и никой не организираше защитата както него. Независимо дали покрива някого или организира защитата за изкуствена засада, така обичана от Ариго Саки от Милан. Настървеният защитник сякаш никога не грешеше. Барези е от играчите, които остават верни на един клуб. 12 години, откакто се е отказал от футбола, той остана верен на Милан - първо като тренъор на младежите, а сега като посланик на клуба. Точно тази му роля го доведе на стадиона на Фулъм, за да разкрие плана на Милан за футболна академия във Великобритания. Преди това обаче човекът, който се е изправял срещу Марадона, Баджо и Дзола, трябва да отговори на няколко въпроса на читателите на списание "4-4-2".

Mилан стана моето второ семейство, прекарвах цялото си свободно време там, признава Барези

- Вие бяхте доста нисък за защитник - затрудняваше ли ви това?
- Мисля, че силната ми страна никога не е била моята физика. Аз бях доста бърз играч, но бях бърз в главата. Това е, което много ми помогна. Това може ли да се научи? За съжаление, не. То е дар от природата, можеш да го подобряваш с годините, но не можеш да го придобиеш, ако не ти е дадено от природата.
- Кой ви даде прякора Пишинин? Какво точно означава и пречел ли ви е някога?
- Не, получих го, когато бях 17-18-годишен, защото бях най-ниският от компанията. Прякорът ми означава малък на милански диалект, той ми беше даден от човек, който ме гледаше как се развивам и ми осигури първия пробив в тима.
- Кои бяха вашите герои, докато растяхте?
- Винаги съм бил тифозо на Милан и за мое щастие аз играх там. В началото харесвах Ривера, с когото се запознах и уважавам много. Дори имах възможноста да играя с него, което беше сбъдната мечта
Той беше в края на своята кариера, а аз бях в началото. Харесвам футболисти като Пиерино Прати, Роберто Бонинсеня и Джиджи Рива - всичките велики шампиони.
- Но това са само нападатели и халфове?
- Защитници... Аз харесвах Руди Крол - този тип елегантни, внимателни защитници, които обичат да играят футбол както в защита, така и по-напред.
- Вие бяхте отхвърлен от Интер като младеж, докато вашият брат беше приет. Как ви накара да се почувствате това? Направи ли ви още по-настървен да успеете?
- Всъщност моят брат беше вече играч на Интер, той е по-голям от мен. Аз исках да вървя по неговите стъпки, затова пробвах в Интер, но те ми казаха да опитам отново догодина. Моят тренъор ме повика в Милан и там ме приеха, въпреки че и там ми трябваха два опита.
Те се притесняваха от дребния ми ръст и че няма да порасна на височина. Аз бях само 14-годишен тогава.
- Конкуренцията между Милан и Интер някога да е създавала някакви проблеми на вас и брат ви?
- Не. Между нас винаги е имало приятелсто и взаимна подкрепа. Никога не сме имали проблеми с това.
- Как ранното отделяне от родителите ви изгради вашия характер? Милан ли стана ваше семейство?
- Трябваше да завием ръкави и да пораснем бързо. И аз, и брат ми искахме да станем някои в този спорт, който толкова обичахме. Имахме късмет и получихме подкрепа, но именно нашите характери най-много ни помогнаха. И да, Милан стана моето второ семейство и аз прекарвах цялото си свободно време там.
- Като играч, верен на своя клуб, дразни ли ви липсата на клубна вярност днес?
- Не, сега са различни времена. Сега има по-голямо напрежение и по-големи интереси във футбола, далеч повече възможности за промяна. Така че е все по-малко вероятно да се появи друг Малдини, който да играе 20 години за един клуб. Не може да се сравняват дните, когато аз играх и сега.
- Чух, че когато сте били в младежкия тим на Милан, сте избягвали да се спречквате с по-големи играчи като Албертози, Ривера и Морини. Защо? Те някога да са ви били или да са ви взимали парите за обяд?
- Не. Тогава бях стеснителен
В началото бях само на 14 години и видях звездите на Милан, те ми изглеждаха сякаш от друга планета. Но не съм се крил. Опитвах се да избягвам да се срещам с тях, просто защото те изглеждаха недостижими.
- По-късно, когато вече бяхте опитен играч, забелязахте ли младежите да се държат по същия начин с вас?
- Ами да, преди години е имало притеснителни младежи, но днес изобщо не са притеснителни. Сегашните деца са далеч по-зрели, отколкото бяхме ние.
- Вие станахте капитан на 22 години. Кое ви беше най-трудно? По-възрасните играчи затрудняваха ли ви и как се справяхте с това?
- Не съм имал проблеми. Беше необичайно да стана капитан толкова млад, но ситуацията беше необичаина. Милан през 1982 беше пратен в серия Б, затова ме направиха капитан. Искаха да възродят състава и изградиха всичко около мен
- Мнозина считаха отбраната на Милан с вас, Паоло Малдини, Алесандро Костакурта и Мауро Тасоти за една от най-добрите в историята. На кое място я слагате вие в сравнение с други велики защити, като например Арсенал през 90-те?
- О, тяхната беше по-добра от нашата, в сравнение с тях ние приличахме на група бразилци. На пъволаци някакви.
- Тогава коя защита беше най-добрата?
- Бих избрал Ювентус през 80-те: Антонио Кабрини, Клаудио Джентиле, Гаетано Ширеа. Те имаха съвсем различен стил и всички спечелиха световната купа през 1982 г.
- На финала на Шампионската лига през 1994 г. Милан премаза Барселона, а вие бяхте отстранен за този мач. Как се чувствахте преди мача? Мислите ли, че това е правило, което трябва да бъде променено в днешния футбол?
- Бях много разочарован, но не бях напът да се самоубия
Според мен това правило трябва да бъде премахнато, не би трябвало играч да изпуска финала само защото е имал жълт картон на полуфинала. Погледнете Павел Недвед - той по принцип е спортсмен, но пак беше отстранен. Мога да разбера да те отстранят за директен червен картон.
- Изненадан ли сте, че Фабио Капело се представя толкова добре като тренъор на Англия? Когато работехте с него в Милан, мислехте ли, че той ще бъде подходящ за английския футбол или за националния?
- Не! Италианец начело на националния отбор на Англия,
Англия да повика италианец - никой не го е очаквал
За Капело винаги съм смятал, че той ще се справи, но не очаквах да го направи толкова бързо. Да спечели всички мачове, това е пример за треньорство както психически, така и като организация.
- Кой беше най-трудният за опазване играчи?
- Изправял съм се срещу толкова много добри играчи. В Италия през 80-те Ювентус имаше Платини и Роси. В Наполи бяха Марадона и Карека, в Интер беше Аутобели - всички те бяха играчи с много качества. Ако трябва да избера един, то това е Марадона. Когато беше във форма, почти нищо не можеше да го спре.
- Вие трябва да сте имали големи сблъсъци с Марадона, когато той играеше в Наполи. Някога той да ви е надигравал? Каква беше вашата тактика срещу него? Ритни го възможно най-рано ли?
- Може да съм го ритал от време на време. Той беше опасен и често бележеше срещу нас. Ние трябваше да бъдем добре организирани срещу него. Защото, ако останеш 1 на 1 срещу него, нямаш шанс.
- Една световна титла, три КЕШ, шест титли на Италия, веднъж играч на годината. Кое от тези отличия цените най-много?
- КЕШ през 1989 г.
Имаше 82 000 хиляди фенове на Милан на стадиона. Тази година бяхме късметлии, защото Стяуа нямаше фенове на стадиона. Това беше невероятно време. Предишната година спечелихме титлата в Италия, после тази КЕШ, после Междуконтиненталната купа и накрая Суперкупата. Беше невероятна серия от победи.
- Още от млад футболът стана вашето семейство. Колко трудно беше да се откажете?
- Беше трудно да се откажа, но тогава имах много контузии и почти не тренирах, затова желанието да се откажа се появи. Тогава, след 27 години игра, беше време да спра.






Също тагнете с една или повече от следните думи: футбол

0 Потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни