Към съдържанието


Снимка

Кройф измисля футбола наново

футбол

  • Моля, влезте в системата, за да отговорите
Няма отговори в тази тема

#1 toniko

toniko

    Administrator

  • Administrators
  • 18 Мнения:

Публикувано 28 октомври 2013 - 11:05

Като тийнейджър Йопи командвал утвърдени национали на терена

Като футболист той хипнотизираше запалянковците и противниците. Като треньор направи революция. Като наблюдател блести с оригиналните си мнения.
40 години Йохан Кройф забавлява, завладява и вдъхновява легиони футболни фенове по целия свят. Саймън Купър от сп. "4-4-2" поднася почитанията си на гениалния холандец. Вестник "7 дни спорт" ще представи материалите в няколко броя.

Благодарение на Кройф и Михелс Аякс от квартално тимче се превръща в №1 в света

Когато тийнейджърът Йопи Кройф почва да тренира в първия тим на Аякс, повечето титуляри го познават от години. Кройф е отраснал на няколкостотин метра от малкия клубен стадион в източната част на Амстердам. Почва да се мотае в съблекалнята на представителния тим още когато е на 4 години. Въпреки това, той успява да изненада новите си съотборници. Правят им впечатление не само блестящите му умения, но и голямата уста. Дори когато е с топка в краката, хлапето не спира да изнася лекции, казвайки на утвърдени национали къде да тичат. Вбесяващото е, че в повечето случаи се оказва прав.
При първата мисъл за Кройф като футболист изниква образът му с топка в краката, наобиколен от съперници, сочещ яростно във всички посоки, като диригент в момент на изключително напрежение. Той винаги отделяше време, за да дава наставления на съотборниците си (а също на съдията, на помощниците му и на треньора) какво да правят.
Понякога спираше да сочи настойчиво с пръст, за да ускори рязко и да подмине някой безпомощен защитник. Дори навлязъл дълбоко в 30-те, той притежаваше умението да ускорява още дори докато спринтира, един вид спринт вътре в спринта. За да бъде още по-смразяващ елементът на изненадата, той бе способен да рита топката с всяка част на ходилото си.
Но Кройф беше нещо повече от велик футболист. За разлика от Пеле и Марадона, той бе голям футболен мислител.
Невъзможно е да бъде посочен един човек, който да е създал британския или бразилския футбол. Там играта просто се е оформила с течение на времето. При все това именно Кройф - заедно с треньора си в Аякс Ринус Михелс - създава холандския футбол. Играта, която днес показват Холандия и Барселона, е модифицирана версия на онова, което двамата измислят в средата на 60-те години. И чак сега холандците са напът да се освободят от стила на Кройф и най-вече от ексцентричния му характер.
***
Йохан Кройф се ражда на 25 април 1947 г. Баща му Манус, бакалин, снабдява Аякс с плодове. Кройф на практика отраства в клуба. Научава блестящо английски (който вероятно знае по-добре, отколкото холандски или испански), обядвайки в домовете на английските треньори на Аякс през 50-те години Кийт Спърджън и Вик Бъкингам.
Кройф е още малко дете, когато Манус се хвали, че един ден той ще струва 10 000 паунда. А смъртта на Манус, когато Кройф е на 12, е може би събитието, което формира характера и съдбата на Кройф. Десетилетия по-късно той сяда понякога в кухнята на дома си в Барселона и говори с духа на баща си. Момче без баща в съблекалня, пълна с мъже, на Кройф винаги му се налага да бъде по-корав от всички останали. Той наистина е такъв. Говори се, че лъжел, за да бие любимите си деца на монополи.
Когато Кройф дебютира, Аякс е квартално, полупрофесионално тимче от Източен Амстердам. Но два месеца след дебюта на Кройф, на 22 януари 1965, преподавателят по гимнастика за глухи деца Ринус Михелс пристига на стадион "Де Меер" със своята шкода, купена на старо. Михелс е новият треньор и има безумната идея да превърне Аякс във водещ клуб на международната сцена. Безпризорното тийнейджърче, което среща, е също толкова амбициозно като него. За 6 години двамата го постигат.
Стилът, който двамата изобретяват, става известен като "тотален футбол". "Никога не сме го наричали така, това име го измислиха англичаните", казва легендата на Аякс Сяак Сварт. Аякс играе с множество къси пасове, а играчите непрекъснато разменят местата си в търсене на празни пространства. Всеки футболист е длъжен да мисли като плеймейкър. Дори вратарят не е просто вратар, а човекът, който слага началото на атаките. Тоест той се явява полеви играч, на когото му се налага да носи ръкавици. Кройф има пълна свобода. Той дирижира оркестъра, импровизирайки постоянно.
Разбира се, Кройф и Михелс вадят късмет. По трудно обяснима демографска прищявка половината млади мъже в квартала се оказват футболисти от световна класа
Един бавен бохем и пушач на име Пит Кайзер става приказно ляво крило. Куки Крол, герой от съпротивата в Амстердам, произвежда на бял свят грациозния защитник Рууд. А един от малцината оцелели евреи в квартала, човек на име Сварт, кара сина си Сяаки до стадиона с колелото си.
Кройф обаче е най-оригиналният футболист в района. Биографът му Нико Скеепмакер по-късно отбелязва, че докато други велики играчи са били еднакво добри с двата крака, Кройф е играел с четири крака: почти никой не рита топката с външната част на стъпалото, преди Кройф да започне да го прави. Също така Йохан е смайващо бърз за заклет пушач. "Ако някой се движи в такт с мен, винаги закъснява!", е един от ранните му афоризми. Кройф обаче предпочита да подчертава бързината на мисълта си. Бързината, казва той, опира най-вече до това да знаеш кога да започнеш да тичаш. "Футболът е игра, която се играе с глава." Той е като марсианец, дошъл на Земята и казал: "Хората винаги са правили така, но са бъркали."
Кройф измисля всичко наново от нулата, без да му пука изобщо за традициите. Най-великият гол на легендата е достатъчно красноречив. В една контрола Аякс излиза срещу аматьорски тим. На стадиона няма камери, но изглежда, се случва следното: Кройф излиза сам срещу вратаря, който излиза да го пресрещне. Тогава Йохан се обръща обратно и почва да води топката към собствената половина. Вратарят го гони по петите почти до централната линия, но в един момент осъзнава, че топката не е у Кройф - той я е бутнал с пета в мрежата, без да спира да тича.
На терена Кройф носи отговорност не само за собствените си действия. Михелс му казва:
Ако съотборник допусне грешка, значи е трябвало да я предотвратиш!
Кройф подлудява всички в Аякс. Той не спира да говори с характерния си за работническата класа в Амстердам акцент, със своя собствена граматика, със склонността да използва рядко срещани думи и с повдигане на раменете, с което решава споровете. Веднъж казва за собствената си кариера като играч, говорейки за себе си във второ лице, както обикновено: "Най-лошото беше, че ти винаги знаеше повече от останалите. Това означаваше, че винаги ти се налагаше да говориш, да поправяш, да коригираш."
Кройф е толкова необичайна личност, че Михелс използва двама психолози в опит да го разбере. Кройф, винаги открит за нови идеи, с радост приема да говори със специалистите. Единият от тях, Долф Грунвалд, казва: "Той не признава никаква власт, никакъв авторитет, защото подсъзнателно сравнява всички с баща си. Ако спре да гледа на Михелс като на човек, който не е толкова добър като баща му, ще постигнем значителен прогрес." Грунвалд твърди, че поставен под напрежение, Кройф става по-нервен и по-приказлив. Но когато се чувствал одобрен, се успокоявал. "Тогава поведението му се променя: гласът омеква, той сяда или ляга, говори по-малко, погледът му губи острота."
След като Грунвалд влиза в конфликт с Михелс, Кройф е пратен при другия психолог в клуба, Ролф Зевен. При него се излежава на кушетката и не спира да приказва за своя тъст Кор Костер.
"Терапията" може би оказва положително влияние върху Кройф. Между 1971 и 1973 г. Аякс печели КЕШ три пъти поред. Кварталното тимче от една страна, която никога нищо не е правила във футбола, със стадион, който щеше да е твърде малък за втора английска дивизия, чийто играчи печелят не повече от магазинери, е изобретило футбола наново.

 

Кариерата на Йохан Кройф като треньор продължава едва 9 г. Той е брилянтен и оригинален наставник, но трудната му личност го съсипва.
Първото нещо, което предприема, когато поема Аякс през 1986 г., е да възстанови холандския футбол. Навремето холандският стил вече не съществуваше, а и холандски отбор от години не бе печелил навън.
Кройф веднага въвежда тоталния футбол. Неговият Аякс играе с две крила, летящ вратар, който често се изнася чак до центъра и само трима бранители, когато владее топката. Всичко това обърква много играчи. В един от първите мачове защитникът Едо Опхоф изтърчава до треньорската скамейка за инструкции. "Оправяйте се сами", съветва Кройф. Това е част от процеса, който той нарича ограмотяване. Като победител Кройф изглежда странно незаинтересуван от резултата в мача. Вълнува го единствено футболът.
Кройф превръща Аякс в нонстоп дебатиращо общество. "Кройф смята, че е винаги прав - казва нападателят Джони Босман. - Но най-интересното е, че той е винаги прав." Мениджърът непрекъснато вади нови идеи. Един ден докарва оперния певец Ло Бело да научи играчите как да дишат. Въвежда стратегии, които стават част от репертоара на холандския футбол. Например, ако отборът ти е под натиск, не вкарвай допълнителен защитник, а извади още един нападател, който ще принуди противника да дръпне някой отзад.
Кройф реконструира и младежката система в Аякс. Всеки млад отбор играе в същата формация на първия отбор, като треньорите развиват играчи, а не трупат титли. Талантливи футболисти като Денис Бергкамп понякога играят в защита, за да разберат как мислят бранителите. До ден днешен академията на Аякс оперира съгласно заветите на Кройф
Процесът на "ограмотяване" скоро дава резултат. Кройф не успява да привлече своя любим английски футболист Глен Ходъл, но през 1987 г. Аякс печели Купата на КНК. Година по-късно Холандия печели и европейското първенство с Ринус Михелс и отбор, чийто стил до голяма степен е формиран от Кройф. Повечето от играчите, между които Рууд Гулит, Франк Рийкард и Марко ван Бастен, са играли с Кройф или за него. Оттогава вече няма съмнения за идеалния стил на Холандия: онази вихрена симфония на максимални обороти с припокриване и едно докосване, изобретена в Амстердам през 60-те.
През 80-те Кройф най-после става популярен герой в собствената си страна. Без него Холандия нямаше да има футболна традиция. А без такава малцина отвън биха проявили интерес към нея. Нацията му дължи нещо.
Единственият проблем с Кройф е, ако трябва да работиш с него. Постоянните му критики подлудяват играчите.
Рийкард зарязва тренировка в Аякс и потърсва късмета си в Милано. Халфът Джералд Ваненбург споделя: Поглеждайки назад, научих едно нещо: как да не го правя
През 1987 г. Кройф напуска Аякс за трети път след скандал с председателя Том Хармсен. Скоро след това Хармсен получава удар и се парализира. "Господ го наказа", коментира Кройф. Вестникарският магнат Робърт Максуел докарва с хеликоптер Кройф в Англия, за да поеме Дарби Каунти, но холандецът отказва и се връща в Барселона.
В Барса той реконструира младежката система по подобие на Аякс, поставя Гари Линекер десен бек по неведоми "кройфски" причини, и отървава на косъм смъртта. През 1991, на 43 г., той претърпява сърдечна операция, която го принуждава да захвърли любимите си цигари. От друга страна, преживяното окуражава едно от неговите странни хобита. "Цял живот съм гледал операции, включително и мозъчна - споделя той. - Операцията на коляното на Хулио Алберто беше красива, технически изпипана. Бях там и наблюдавах в лекарски халат."
Няколко месеца след байпаса Барса печели първата от общо 4 титли в лигата. През последните 17 г. отборът е спечелил само една. Дрийм тимът печели и европейската купа през 1992 г. - в "кройфски" стил, който прилага и до днес (без да го нарича тотален футбол).
Кулминацията в треньорската кариера на Кройф би трябвало да е световна титла с Холандия.
През 1993 г. холандската федерация му праща оферта
Президентът Йос Стаатсен по-късно коментира безкрайните преговори: личността Кройф иска да приеме офертата, но бизнесменът Кройф - не. Кройф е твърд и брилянтен футболист, но погрешно се представя за твърд и брилянтен бизнесмен, което често му пречи. Обяснявайки отказа си по телевизията, Кройф отегчава всички с брътвежите си за пари и старият му съотборник Пит Кайзер, който седи до него, го прекъсва: "Йохан, ти изведнъж започна да риташ с външната част на ходилото. Защо?"
През последните си години в Барса Кройф става все по-радикален. Една от идеите му е да постави защитник с чифт ръкавици на вратата, за да подобри пасовете от дълбочина, но семейството му го разубеждава. Междувременно той продължава да вбесява борда на Барса
Краят на Кройф треньора е тъжен. Когато научава, че го сменят с Боби Робсън, той разбива един стол в офиса на вицепрезидента Жоан Гаспар и изкрещява: "Господ ще ви накаже за това деяние, както го стори и преди." Има в предвид смъртта на внука на президента на Барса Хосеп Луис Нунес. Гаспар разказва историята на холандския писател Лео Верхойл, добавяйки: "Мисля, че Йохан изобщо не вярва в Бог. Той вярва единствено в себе си."
Макар и само на 49 г., Кройф никога повече не е треньор.

Когато Кройф навърши 50 години през 1997 г., на практика всеки вестник и всяко списание в страната пуснаха приложения, посветени на легендата. Нацията, която не бе оценила по достойнство най-прекрасния си син, му поднесе по този начин извиненията си. Това беше пикът на популярността на Кройф. Хората си разказваха анекдоти за гения, който въпреки успеха си останал съвсем обикновен тип.
В този момент той можеше да приеме статута си на любимото плюшено мече на Холандия. Вместо това Кройф опитва да се превърне в кръстник на холандския футбол. Така губи голяма част от влиянието и от популярността си.
След като преди това бе блестящ футболист и блестящ треньор, Кройф стана блестящ тв анализатор. Хората оставаха вкъщи не само да гледат мача, но и да гледат Кройф. Той продължаваше дългогодишното си усилие да просвети холандците по отношение на футбола.
Анализаторът Кройф бе обичан заради прозренията си, заради изключително характерния си език и заради усета му към парадоксалното. Може би най-знаменитият кройфизъм беше "Всеки недостатък си има своето предимство", намерил място в лекция за това как е възможно слабостите да бъдат превърнати в силни страни. Върховно бе и предупреждението му за Италия:
Дай на италианците едно положение и те ще вкарат два гола
В момента, в който Кройф стана анализатор, амстердамският му акцент, типичен за някогашната работническа класа, не бе актуален от десетилетия. Това увеличи кичозната му привлекателност. Без да го знае, той беше страхотен комедиант. Също така той започна да употребява ексцентрични клишета (в един момент рецептата му за всеки възможен проблем беше призивът Арон Винтер да бъде пуснат в игра) и започна да си създава врагове. Така например никой не може да си спомни Кройф някога да е казвал нещо хубаво за Луис ван Гаал.
Наскоро легендата спря да се появява по холандската телевизия. Причината? Всякакви "разбирачи" получавали пари, за да ораторстват, а в действителност единствено Кройф в цяла Холандия разбирал от футбол.
В същото време Кройф не се отнася прекалено сериозно към задълженията си на анализатор. "Когато се връщам у дома след тв анализ, жена ми пита: "Какво каза?"
Аз отвръщам: "Нямам ни най-малка представа" признава легендата.
Но големият проблем в тв изявите на Кройф беше, че той не опитваше само да просвещава и образова. Той опитваше да контролира както винаги. Един от бившите му съотборници подчерта, че Кройф е приятел с някои журналисти, но не и с някогашните си съиграчи. Прозвуча като съвсем невинна забележка, но после въпросният човек на средна възраст, участвал на две световни първенства, изпадна в паника и се развика: "Не го пиши това, Кройф ще ми отмъсти!"
Кройф наистина контролираше до голяма степен холандския футбол, както и Барселона. Той наказваше онези, които се осмеляваха да му противоречат, и награждаваше приятелите си с апетитни постове. През 2003 г., когато Барса търсеше нов треньор, Кройф връчи на клуба списък от пет имена. Всичките бяха холандци, всичките в добри отношения с легендата. От петимата само Рийкард се оказа свободен. И съответно беше назначен.
2008 година обаче се оказа Едипова: холандският футбол. Една вечер през февруари Кройф внезапно се появи на събрание на членовете на Аякс и започна да говори. Веднага го назначиха възторжено за новия диктатор на изпадналия в тежка криза клуб. Но само 17 дни по-късно легендата напусна "Амстердам Арена" и се прибра в дома си в Барселона. Той обясни, че искал да направи революция в клубната школа, да уволни куп хора, но бъдещият треньор Марко ван Бастен (собственият футболен син на Кройф) отказал. "И тогава нямах вече никаква работа в Аякс", отбеляза Кройф. Четвъртото му пришествие в клуба приключи скоропостижно.
После Кройф изпусна юздите и на холандския национален тим. Подобно на повечето хора, остарявайки, геният спря да ражда нови мисли
Той продължаваше да настоява Аякс, Холандия и Барселона да играят 4-3-3, точно както го правеха през 70-те години, макар че междувременно футболът доста се промени. Днес играчите тичат три пъти повече отколкото през 70-те. Щом футболисти като Дирк Кайт и Джанлука Дзамброта са способни да покриват по два поста наведнъж, няма смисъл да се разполага статично крило на фланга, което да чака топката цял мач.
Преди Евро 2008 група холандски национали убеди Ван Бастен да зареже класическите крила и да играе 4-5-1. В първите два мача на европейското с тази схема Холандия размаза Италия и Франция (съответно 3:0 и 4:1). Някои холандски играчи пробягаха почти 12 километра в тези срещи. Тогава Кройф отбеляза, че се надява в следващите мачове холандците да тичат по-малко. Според него това се налагало, защото не играели на правилните си позиции. Когато Русия надбяга Холандия на четвъртфинала и я елиминира, друг холандски анализатор, Рене ван дер Гайп, отбеляза с присмех, че на руснаците също трябвало някой да им каже да тичат по-малко по терена. А селекционерът на Русия - Гуус Хидинк, замени Кройф като най-големия мислител в холандския футбол
Кройф е идеолог, докато Хидинк е прагматик и като такъв е способен да се адаптира. Той не се отказва от плюсовете на футбола от 70-те години, но в същото време има съвременно схващане за значението на физиката в играта.
Нещата продължиха да се развиват зле за Кройф. Точно преди Коледа през 2008 в проучване на "собственото му" сп. "Voetbal International" само 1 процент от играчите в холандското първенство го посочиха като любимия си футболен анализатор. А после свирепият му съперник Луис ван Гаал спечели титлата начело на АЗ Алкмаар.
Наследството на Кройф е по-запазено в Барселона. Каталунците поне продължават да играят с нападатели по фланговете, макар че Анри и Меси не са типични крила. Когато миналия сезон питах Рийкард дали Барса продължава да играе според изискванията на холандските традиции, той отвърна: "Донякъде, но не съвсем." И все пак духът на Кройф е жив в Барселона. Хосеп Гуардиола, настоящият треньор на тима, самият той откритие на Кройф, казва така: "Кройф изрисува параклиса, а следващите треньори на Барса трябва просто да го реставрират и подобряват."
Най-бляскавият отбор на света днес играе осъвременена версия на футбола на Кройф. 50 години след като легендата започна да говори за футбол, такова наследство не изглежда никак зле.

(Край)
Саймън Купър,
сп. "4-4-2"







Също тагнете с една или повече от следните думи: футбол

0 Потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни